Началото му се поставя в края на XIX век, когато американски работници организират масови протести с искане за по-добри условия на труд и 8-часов работен ден. На 1 май 1886 г. в Чикаго се провежда най-известната стачка, която поставя основите на този международен празник.

В България първото честване на 1 май се провежда още през 1890 г. във Велико Търново, а по-късно празникът добива официален характер. По време на социализма той се превръща в мащабно събитие – с манифестации, портрети на партийни лидери, червени знамена и лозунги за социална справедливост.

В съвременна България обаче, Денят на труда вече не носи онова социално и идеологическо значение, което е имал в миналото. За по-възрастното поколение този ден е изпълнен със спомени – за ентусиазма, за колективната енергия и за празничната атмосфера. За младите обаче това често е просто дълъг уикенд, възможност за пътуване или почивка.

Причините са комплексни: разочарование от социалната несправедливост, липса на ефективна синдикална защита, загуба на доверие в институциите, както и усещане за безсилие пред трудовата експлоатация. Мнозина вече не вярват, че празнуването на 1 май е символ на солидарност или борба за права.

 Първи май - Денят на труда  е важен празник, който трябва да ни напомня, че трудът заслужава уважение, а работникът – защита.